„НА ПЕРРОНЕ”
Перец Давидович Маркиш (1895-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПЕРОНА
На Е. Л.
Като от рамка през стъклото на вагона
ти гледаш ме в очите с обич и тъга.
Край нас е тъмно. Влакът тръгва от перона.
Как скучно, пусто ще е тук без теб сега!
И само от последния вагон проблясват
в сумрака светлинки след волни колела.
Очите ти, маслинки мамещи, прекрасни,
припомнят ми в зиморничавата мъгла.
Защо тъй сладостна в тъмата е тъгата?
Защо раздялата сближава ни, не знам!
Аз дълго виждам в погледа ти светлината
на пламъче, което вече не е там...
Ударения
НА ПЕРОНА
Като́ от ра́мка през стъкло́то на ваго́на
ти гле́даш ме в очи́те с о́бич и тъга́.
Край на́с е тъ́мно. Вла́кът тръ́гва от перо́на.
Как ску́чно, пу́сто ште е ту́к без те́б сега́!
И са́мо от после́дния ваго́н пробля́сват
в сумра́ка светлинки́ след во́лни колела́.
Очи́те ти, масли́нки ма́мешти, прекра́сни,
припо́мнят ми в зимо́рничавата мъгла́.
Зашто́ тъй сла́достна в тъма́та е тъга́та?
Зашто́ раздя́лата сближа́ва ни, не зна́м!
Аз дъ́лго ви́ждам в по́гледа ти светлина́та
на пла́мъче, кое́то ве́че не е та́м...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Перец Маркиш
НА ПЕРРОНЕ (перевод с идиша на русский язык: Давид Маркиш)
Э. Л.
Обрамлено твоё лицо окном вагона,
Ты смотришь мне в глаза, тоскуя и любя.
Темно кругом. Состав отходит от перрона.
Как будет скучно здесь и пусто без тебя!
И только светят мне с последнего вагона
В густые сумерки одетые огни.
Оливы глаз твоих, манящих и знакомых,
Мне в этой зябкой мгле напомнили они.
Зачем так сладостна тоска на расстоянье?
Разлука почему до боли сблизит нас?
Мне долго видятся глаза твои в сиянье
Ночного огонька, хоть он давно угас...
1947 г.
Перец Маркиш
НА ПЕРОНІ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Твоє обличчя – як портрет в вікні вагона,
Любов і сум відображаються в очах.
Темно кругом. Відходить потяг від перону.
Як нудно й порожньо без тебе буде, жах!
І тільки світять ще з останнього вагона
В густі вже сутінки одягнені вогні.
Очей оливи, що так ваблячі й знайомі,
В імлі студеній нагадали знов вони.
Чому на відстані – нам туга так солодка?
Чому розлука так до болю зблизить нас?
Я твої очі буду бачити ще довго
У сяйві вогника, хоч він давно вже згас...
---------------
Руският поет, писател и драматург Перец Маркиш (Перец Давидович Маркиш) е роден на 25 ноември/7 декември 1895 г. в гр. Полонное, Волинска губерния. Пише стихове от юношеските си години. Първите му публикации са във в. „Кемфер” през 1917 г. Пише на идиш и на руски език. През 1921 г. емигрира в Полша, след което живее в Германия, Франция, Англия и Италия. Член е на литературната група „Халястра”. През 1926 г. се връща в СССР. Публикува активно поезия и проза в съветския печат. Редактира литературния алманах „Хеймланд / Родина” (1947-1948 г.). Член е на ръководството на Съюза на писателите на СССР. Той е единственият съветски еврейски писател, носител на орден Ленин (1939 г.). Автор е на над 30 книги с поезия, проза и драматургия, сред които стихосбирките „Швелн / Пороги” (1919 г.), „Неприкаянный” (1919 г.), „Шалость” (1919 г.), „Просто так” (1921 г.), „Ночной грабеж” (1922 г.), „Куча” (1922 г.), „Радио” (1922 г.), „Бридер / Братья” (1929 г.), „Заклеенные циферблаты” (1929 г.), „Не унывать” (1931 г.), „Рубеж” (1933 г.), „Чертополох” (1935 г.), „Заря над Днепром” (1937 г.), „Голос гражданина” (1938 г.), „Мать партизана” (1938 г.), „Поступь народа” (1941 г.), „Черноморские баллады” (1942 г.), „Стихотворения и поэмы” (1945 г.) и др. В началото на 1949 г. е арестуван като член на президиума на Еврейския антифашистки комитет. На 12 август 1952 г. е разстрелян в Москва. През 1955 г. е реабилитиран.